Много неща се говорят за основателя на Комеди Клуб София и Пловдив и един от първите и най-добри стендъп комедианти в България, нашият резидент Иван Кирков. Посветили сме този пост на неговата история. Едва ли можем да изчерпаме всичко за живота на Иван Кирков, но се надяваме да отговорим на повечето фенове.
– Здравей, ще ни кажеш ли повече за детството си, всички знаят за Стара Загора, но може ли малко повече подробности?
30ти август 1983 година е рожденият ми ден. Мястото е родилното в Стара Загора. Майка майка ми е била само на 19 години при раждането. Може би не е изненада, че семейството ми се разпада няколко пъти преди да вляза в гимназията. Удома имаше постоянни скандали. Родителите ми бяха обикновени хора, но успяха да направят успешен бизнес в началото на 90те. Спомням си, как майка ми, горе долу в първи или втори клас, искаше да ми купи колело, баща ми не ѝ даде пари, тя взе и ми купи колело, което породи невероятни скандали. Никога повече не съм искал пари или подаръци от баща ми.
Такова младо семейство разбира се не просъществува дълго, разпадна се когато бях във втори клас. Майка ми се грижеше за мен. Беше доста трудно, защото от лесно спечелените им пари ни бяха останали само неизплатени кредити, а всичко останало беше профукано до момента в който влязох в 4ти клас.
От ранно детство за мен доста често се грижеше пра-баба ми от село Ягода. Аз малко се срамувах в Стара Загора от най-щастливите си години – тези в село Ягода.
Родителите ми се събраха отново, когато бях в шести клас 1996 година. Издържаха около година в добри отношения, но тогава отново се започна с напрежението удома. Точно тогава влязох в Езиковата Гимназия в Стара Загора. Нашите окончателно се разделиха и баща ми се ожени скоро след това. През 1999 и 2000 се родиха и брат ми и сестра ми от втория брак на баща ми.
На нас с майка ми не ни беше никак леко, но тя се грижеше толкова добре за мен, че няма от какво да се оплача. Остави ми спалнята за моя стая, а тя самата ползваше кухнята за нейна. Така не се налагаше да харчим пари за отопление през зимата, защото можеше да се отоплява с печката за готвене.
В езиковата гимназия ми се налагаше да си изкарвам допълнителни дребни, затова често ми се налагаше да купувам и препродавам учебници от по-големите ни съученици и т.н.
Станах известен като „Папата“ и доста от обкръжението ми дори не знаеха истинското ми име.
Изкарах пълен брой точки на тестовете SAT I (Math) SAT II Math SAT II Math II и SAT II Chemistry за кандидатстване в САЩ, но заплетената ситуация с останалите ми кандидат студентски документи ми костваше стипендията, а без стипендия нямаше как да уча в добър университет в САЩ.
Бях доста популярен в Стара Загора и това допренесе да ми е адски трудно, когато отидох студент в София 2002 година. Публична администрация в УНСС. В София никой не ме познаваше. Нямах пари и живеех в мизерна квартира в Студентски Град. Майка ми ми даваше почти цялата си заплата на учителка по математика по онова време. Мисля че бяха 210 лева месечно. Едва ми стигаха да си купя карта за транспорта, да си платя общежитието и да ям в стола на блока ми.
Наложи ми се да започна първата си сериозна работа. Един от най-големите ми кошмари – автомивка в Горубляне. Отношението на шефовете беше ужасно. Заплатата беше 178 лева, а пътят до там беше по около 1 час в едната посока. Давах 2 смени по 12 часа и 2 дни почивка.
Успях да се спася от тази работа и започнах втората си работа – пусках компютрите в компютърен клуб в Захарна Фабрика. За мое нещастие, тази работа се оказа по-лоша от автомивката. При мен идваха бодигардовете на Косьо Самоковеца ( известен мафиот), които не си плащаха, но ако забравят да ми подпишат лист в който пише колко са играли, трябваше аз да платя тяхното игрално време. Давах 2 смени по 12 часа през деня 2 по 12 през нощта и 2 почивни дни. Миех клуба, почиствах компютрите и т.н.
Напуснах тази работа, за да отида да уча и живея във Виена. Първоначално учих немски език във Виенския Университет, а след това МИО в Икономическия във Виена. Там започнах и първата си нормална работа. Работата беше толкова хубава, а заплащането от 8 евро на час ми се струваше толкова голямо, че приемах още и още работа. В един момент работих на около 100 часа седмично в Маркетинг и Супервайзинг отдела на една от най-големите Парти и Кетъринг фирми в Австрия. Това е горе долу колкото 3ма от другите ми колеги. Не ползвах отпуска, защото исках да бъда най-добрия в работата си. Колеги напускаха и аз поемах техните отговорности, което в даден момент ме правеше несменяем на работата ми. За да напусна, трябваше първо да обуча 3 различни позиции.
2 години по-късно основах първата си собствена компания. Върнах се в България и основах компания за уеб дизайн и програмиране. Компанията съществува до ден днешен и има някои от най-големите български фирми като клиент.
Реших да се върна в Австрия и да довърша започнатото там. По това време започнах да играя и онлайн покер като хоби, но уменията ми по 
математика, лесно ми помогнаха да се превърна в един от най-добрите покер играчи в Австрия. Бях рекламно лице и в организацията на Австрийската и Немската Покер Бундеслига. Не спрях да се занимавам с уеб дизайн и програмиране през цялото време. Харесваше ми да се занимавам и с рекламен бизнес като консултант на най-различни клиенти. Установих толкова връзки, че до ден днешен мои стари партньори не се доверяват на никой да върши конфиденциалните задачи освен аз.
През 2012 година реших, че мога да си позволя да се занимавам с най-голямата си страст – комедията. Бях безкрайно учуден, че в България не съществува стендъп комедия. Дойдох и започнах да инвестирам в този бизнес. Намерих първите си комедийни партньори на сцена – Васил Ножаров, Никола Тодороски, Ники Банков и втората вълна след тях и се отдадох изцяло на комедията.
2015 година казах на момчетата, че ще създам Комеди Клуб София. Никой не ми вярваше. Всеки ме смяташе за луд, а създаването на Комеди Клуб за невъзможно. Няколко месеца по-късно беше първото ни представление в Комеди Клуб София. През първата 1 година успяхме да направим 192 представления, като броят им постоянно растеше.
Доведох в България и един от най-големите си комедийни идоли от старта на комедийната ми кариера – Джими Кар. Никой не вярваше и в това начинание, но с цената на съня и нервите си и благодарение на колегите ми в Комеди Клуба успяхме да осъществим и тази мечта. На 1ви април 2017 е и най-голямото шоу в което съм бил замесен до момента- Зала 1 НДК – Истинска Стендъп Комедия с Комеди Клуб. Какво ни очаква през 2017 все още няма кой да каже, но едно е сигурно: Комедията в България не е същата. България си има Комеди Клуб, който докато съм жив и докато имам сили, ще дава възможност на най-забавните хора в Бъглария да развият таланта си и да карат най-готината публика на света да се скъсва от смях вечер след вечер.
Много се надявам именно един от вас – хората, които четете тази статия да сте следващите невероятно забавни комедианти. Чакам ви всеки месец на най-бруталния Open Mic в България – The Comedy Club Open Mic.